Ikterische Probe е проба, чийто серум или плазма са силно жълти до кафяви, защото съдържат много билирубин. Лабораторията отбелязва оцветяването, защото то може да попречи на определени измервания.
Ikterische Probe е проба, чийто серум или плазма има наситен жълт, оранжев или кафеникав цвят вместо обичайния бледосламен оттенък. Цветът идва от билирубина – пигмента, който се образува при разграждането на червените кръвни клетки и обикновено се обработва от черния дроб. Когато в кръвта циркулира повече от обичайното количество, това личи в отделената проба много преди някой да забележи нещо у човека, който я е дал.
Лабораторията отбелязва оцветяването по техническа причина, защото билирубинът поглъща светлина в диапазон, който се използва и от няколко фотометрични метода. Затова силно оцветената проба може да направи отделни измервания твърде високи или твърде ниски в зависимост от метода.
Съвременните анализатори измерват цвета като индекс заедно с резултатите, затова коментарът в отчета е измерена констатация за пробата, а не впечатление. В зависимост от аналита лабораторията след това издава стойността с бележка или я задържа и иска нова проба. Когато дадена стойност е задържана, akkreditiertes Labor посочва от какво има нужда и това изискване не подлежи на обсъждане на гишето.
За една аптека това не означава почти нищо в клиничен план и доста в комуникационен, защото аптеката не е наблюдавала промяната в цвета, не я оценява и не може да каже какво я е причинило.
Билирубинът е повишен по редица причини – някои напълно безобидни и за цял живот, а други не – и за разграничаването им е нужен лекар с медицинската история пред себе си.
Правилната процедура на гишето има три стъпки:
Спекулациите за причините на гишето са неуместни, а погрешното предположение в която и да е посока е пряко вредно.
Терминът стои редом до двата си съседни термина, защото Hämolyse и lipämische Probe са другите две находки за интерференция, които се появяват като стандартни коментари в лабораторните доклади, като и трите описват пробата, а не пациента.
Трите находки се различават по причината си. Хемолизата обикновено възниква при вземането и обработката, а липемията обикновено се дължи на скорошно хранене, докато иктеричната проба описва състояние на самия човек и изобщо не е грешка в Präanalytik. Това разграничение има значение, защото повторното вземане на кръв решава първите две и не променя нищо при третата.
Тази статия в речника е обща информация за германското аптечно право и практика. Не представлява правен съвет. За обвързващи насоки за твоята аптека се свържи със съответната Landesapothekerkammer.