
11-ото издание на IDF Diabetes Atlas, публикувано в The Lancet Diabetes & Endocrinology през декември 2025 г., изчислява, че 589 милиона възрастни по света вече имат диабет – приблизително 1 на 9 души на възраст от 20 до 79 години. [1] До 2050 г. се прогнозира този брой да достигне 852,5 милиона. В световен мащаб 42,8% от хората с диабет – над 250 милиона възрастни – не знаят, че го имат. [2] В Германия приблизително един на всеки пет души с диабет остава недиагностициран. [3]
Но ето какво прикриват тези числа: диабетът е краят на една метаболитна история, а не началото. Смята се, че инсулиновата резистентност, основният двигател на диабет тип 2, предшества диагнозата с 10 до 15 години. [4] Някои проучвания определят този период на 20 или повече години. [5] А стандартните кръвни изследвания, глюкоза на гладно или HbA1c, са създадени да откриват заболяването, а не десетилетието на метаболитна дисфункция, което води до него.
Тази статия е за това какво се случва през това десетилетие и защо кръвните маркери, на които повечето хора разчитат, не го улавят.
Когато личният ти лекар проверява кръвната ти захар, обичайното изследване е едно от следните или и двете:
Плазмена глюкоза на гладно (FPG): Моментна снимка на кръвната ти глюкоза след гладуване през нощта. Нормата е под 100 mg/dL (5,6 mmol/L). Предиабет: 100 до 125 mg/dL (5,6 до 6,9 mmol/L). Диабет: 126 mg/dL (7,0 mmol/L) или повече.
HbA1c (гликиран хемоглобин): Показател за средната кръвна глюкоза през последните 2 до 3 месеца. Измерва процента на молекулите хемоглобин, към които се е прикрепила глюкоза — процес, наречен гликиране. Нормалните стойности са под 5,7%. Предиабет: 5,7 до 6,4%. Диабет: 6,5% или повече.
И двете изследвания имат едно важно ограничение: измерват глюкозата, а не инсулина. А в ранните етапи на метаболитна дисфункция глюкозата се променя последна. Точно защото панкреасът ти компенсира, като произвежда повече инсулин.
Представи си го така: инсулиновата резистентност означава, че клетките ти — основно в мускулите, черния дроб и мастната тъкан — не реагират на инсулина толкова ефективно, колкото би трябвало. Когато ядеш, глюкозата в кръвта ти се повишава и панкреасът отделя инсулин, за да я пренесе в клетките. Ако тези клетки са резистентни, панкреасът трябва да произведе повече инсулин, за да постигне същия ефект на понижаване на глюкозата. [4]
С години, често много години, тази компенсация работи. Кръвната ти захар остава в норма, защото панкреасът ти работи извънредно. Глюкоза на гладно: в норма. HbA1c: в норма. Но нивата на инсулин са повишени, често драстично. Метаболитното нарушение вече е налице. Стандартните изследвания просто не го виждат, защото гледат на грешното място.
Едва когато панкреасът вече не може да наваксва и функцията на бета-клетките започне да отслабва, глюкозата най-накрая се покачва над нормалните граници. До този момент често вече са настъпили значителни метаболитни увреждания. [4]
През 1975 г. клиничният патолог Dr. Joseph Kraft публикува нещо, което остава една от най-впечатляващите демонстрации на това сляпо петно. Той провежда глюкозо-инсулинови толерансни тестове при 3 650 пациенти, като измерва и глюкозата, и инсулина в няколко момента след натоварване с глюкоза. [5]
Резултатите бяха забележителни. Сред пациентите с нормален глюкозен толеранс по стандартните критерии само 33% имаха и нормален инсулинов отговор. Останалите пациенти, приблизително две трети, показаха отклонения в инсулиновия профил: прекомерни пикове, забавено връщане към базовите нива или трайно повишени стойности. Kraft класифицира тези случаи като диабет in situ: метаболитна дисфункция, която вече е налице, но остава невидима при изследване само на глюкоза. [5]
Когато всички пациенти с нормален или некатегоричен глюкозен толеранс бяха обединени (n=2 940), 75% имаха гранични или отклоняващи се модели на инсулинов отговор. [5] Последващо съвместно проучване потвърди, че поне 85% от хората с нарушен гликемичен отговор имат и повишени концентрации на инсулин и че инсулинът 2 часа след хранене е по-информативен за диагностиката от инсулина на гладно сам по себе си. [6]
Работата на Kraft въвежда пет модела на инсулинов отговор (модели от I до V), от нормален до явен диабет, въз основа на формата на инсулиновата крива след прием на глюкоза. Ключовият извод: би могло да се премине от модел I (нормален) през модели II и III (компенсирана инсулинова резистентност), докато стойностите на глюкозата остават напълно нормални. Модел IV показва едновременно повишени инсулин и глюкоза — явен диабет. Модел V показва недостатъчно производство на инсулин, напълно съответстващо на диабет тип 1 или изтощени бета-клетки. [5]
Това проучване, вече на близо 50 години, показва нещо просто, но важно: ако измерваш само глюкозата, пропускаш най-ранните и най-обратими етапи на метаболитните нарушения. Скринингът само с глюкоза хваща пожара, след като вече гори. Измерването на инсулина хваща дима.
Стандартните изследвания на кръвната захар не измерват инсулина. Aniva го прави. Инсулин на гладно, глюкоза на гладно, HbA1c, HOMA-IR, плюс кофакторите, които влияят върху начина, по който тялото ти обработва глюкозата. 100+ биомаркера*. Едно вземане на кръв.
Ако глюкозата на гладно сама по себе си не е достатъчна, какво трябва да измерваш вместо това? Най-широко валидираният клиничен показател за инсулинова резистентност е HOMA-IR, хомеостатичният модел за оценка на инсулиновата резистентност.
Разработен от Matthews и Turner през 1985 г., HOMA-IR се изчислява от две прости измервания на гладно: [7]
HOMA-IR = (инсулин на гладно [µU/mL] × глюкоза на гладно [mg/dL]) / 405
Или в единици SI: (инсулин на гладно [µU/mL] × глюкоза на гладно [mmol/L]) / 22,5
Резултатът ти дава едно число, което оценява колко усилено работи тялото ти, за да поддържа нормални нива на глюкоза. Ето как да го тълкуваш: [7] [8]
Общата клинична граница за диагностициране на инсулинова резистентност е HOMA-IR над 2,5, въпреки че оптималните стойности са под 1,0. [7] В големи европейски и бразилски кохорти HOMA-IR предсказва както предиабет, така и изявен диабет, с гранични стойности между 1,8 и 3,6 в зависимост от популацията и ИТМ. [9]
Силата на HOMA-IR е в това, което разкрива, а глюкозата сама по себе си не може. Проучване от 2023 г., публикувано в eClinicalMedicine, потвърди, че високите стойности на HOMA-IR са независимо свързани с висок риск от развитие на предиабет и че тази връзка е статистически независима от нарушен глюкозен толеранс, затлъстяване и разпределение на телесните мазнини. [10] С други думи, може да имаш нормален BMI и нормален глюкозен толеранс, но въпреки това да имаш инсулинова резистентност — и HOMA-IR може да я открие.
При хора с диабет тип 2 по-високите стойности на HOMA-IR независимо предсказват бъдещи сърдечно-съдови събития, дори след отчитане на традиционните рискови фактори. [9] Инсулиновата резистентност е свързана и със смъртността по всички причини: едно проучване установява коригирано съотношение на риска от 1,16 за смъртност по всички причини при пациенти без диабет с повишен HOMA-IR. [10]
Ето разочароващата част: за изчисляването на HOMA-IR са нужни само глюкоза на гладно и инсулин на гладно. И двете са прости и евтини кръвни изследвания. Но инсулинът на гладно не се измерва рутинно в повечето стандартни панели при личните лекари в Европа или САЩ. [10] Стандартният подход изследва само глюкоза на гладно или HbA1c, което означава, че най-ранният и най-подходящ за намеса етап на метаболитна дисфункция, компенсираната хиперинсулинемия, остава неоткрит.
Според оценки 25% от възрастните без диабет имат значителна инсулинова резистентност. [11] Повечето от тях нямат представа, защото стандартните изследвания, които си правят, не я измерват.
HbA1c заслужава отделен раздел, защото все по-често се използва като единствен инструмент за скрининг и проследяване на кръвната захар, а има ограничения, които повечето хора (и много лекари) не осъзнават напълно.
Както споменахме, HbA1c отразява средната кръвна глюкоза за периода на живот на червените ти кръвни клетки — приблизително 90 до 120 дни. [12] Това е добър показател за дългосрочното гликемично натоварване. Но точността му зависи от едно ключово допускане: че червените ти кръвни клетки се държат нормално.
Често не го правят.
Желязодефицитната анемия – един от най-честите хранителни дефицити в световен мащаб и особено разпространена сред жените в репродуктивна възраст – се свързва с фалшиво повишени стойности на HbA1c. [13] Механизмът включва два процеса: недостигът на желязо забавя производството и обновяването на червените кръвни клетки, което дава повече време за гликиране, и повишава нивата на малондиалдехид, който директно засилва гликирането на хемоглобина. [14]
Систематичен преглед установи, че лечението на желязодефицитна анемия с хранителни добавки с желязо намалява HbA1c с до 1,2 процентни пункта, клинично значима стойност, която би могла да означава разликата между нормална и преддиабетна класификация. [15]
Това има огромно значение за скрининга: жена с дефицит на желязо би могла да получи фалшиво повишен резултат за HbA1c, да ѝ кажат, че има предиабет, и да започне мерки за метаболитен проблем, който може всъщност да няма. Обратно, лечението на дефицита на желязо би могло да премахне предиабета ѝ без никаква промяна в реалния глюкозен метаболизъм.
Списъкът с фактори, които могат да направят HbA1c ненадежден, е по-дълъг, отколкото повечето хора предполагат: [12] [15]
Фалшиво висок HbA1c: Желязодефицитна анемия, дефицит на B12/фолат, хронична употреба на алкохол, аспления (липсващ далак).
Фалшиво нисък HbA1c: Остра или хронична загуба на кръв, хемолитична анемия, бременност, спленомегалия, лечение с еритропоетин, скорошно кръвопреливане.
Променливи ефекти: Хронично бъбречно заболяване (няколко конкуриращи се механизма), варианти на хемоглобина (Hb S, C, E. Всички са често срещани в определени популации), прием на хранителни добавки с високи дози витамин C или E.
NGSP (National Glycohemoglobin Standardization Program) изрично препоръчва алтернативни изследвания, като гликиран албумин или фруктозамин, за пациенти със състояния, които засягат продължителността на живот на червените кръвни клетки. [13] На практика обаче тези алтернативи рядко се назначават.
Точно затова подходът с един маркер към метаболитното здраве е толкова ограничен. HbA1c има стойност, но тя нараства значително, когато се съпостави с глюкоза на гладно, инсулин на гладно, желязо/феритин, витамин B12 и пълна кръвна картина. Ако твоят HbA1c е 5,9% (предиабетен диапазон), но феритинът ти е 8 ng/mL (силен дефицит на желязо), HbA1c може да е изкуствено повишен. Без данните за желязото няма как да знаеш.
Метаболитното здраве изисква повече от една стойност.Aniva измерва глюкоза на гладно, HbA1c, инсулин на гладно, HOMA-IR, желязо, феритин, витамин B12, фолат и триглицериди. Защото метаболитните маркери не съществуват изолирано.
Виж пълния списък с биомаркери →
Глюкозата на гладно е най-простото изследване на кръвната захар: колко висока е глюкозата ти точно сега, след нощно гладуване? То е бързо, евтино и ти показва дали тялото ти може да поддържа нормална глюкоза в покой.
Какво не ти показва: как тялото ти се справя с глюкозата след хранене, където инсулиновата резистентност се проявява за първи път.
Прогресията на метаболитната дисфункция следва предвидима последователност. Първо започват да се влошават постпрандиалните (след хранене) глюкозни реакции. Тялото ти има нужда от повече време, за да понижи глюкозата след хранене. Но глюкозата на гладно, която отразява нощното производство на глюкоза в черния дроб, може да остане нормална с години. [4] Когато глюкозата на гладно премине прага от 100 mg/dL, постпрандиалната дисфункция често вече е налице от дълго време.
Затова определението на СЗО за нарушен глюкозен толеранс използва 2-часов орален глюкозотолерансен тест (OGTT) вместо глюкоза на гладно: той улавя нарушенията след хранене, които измерванията на гладно пропускат. 11-ото издание на IDF Diabetes Atlas изчислява, че 634,8 милиона възрастни по света (12,0%) имат нарушен глюкозен толеранс, а нарушената глюкоза на гладно засяга отделна, често неприпокриваща се група от 487,7 милиона души (9,2%). [2] Това не са еднакви групи. Много хора с нарушен глюкозен толеранс имат нормална глюкоза на гладно и обратно. Изследването само на едното ще пропусне другото.
На практика повечето хора няма да си правят 2-часов OGTT като рутинен скрининг. Но има много по-проста междинна стъпка: добави инсулин на гладно към изследването на глюкоза на гладно. Това превръща моментната снимка на глюкозата в изчисление на HOMA-IR, като трансформира една-единствена стойност в показател за метаболитната функция.
Ако вече имаш стандартен липиден панел, може да получиш допълнителен поглед върху инсулиновата резистентност без допълнителни изследвания.
Съотношението триглицериди към HDL холестерол доказано корелира с инсулиновата резистентност и все по-често се използва като заместващ маркер, когато няма данни за инсулин на гладно. Връзката е логична: инсулиновата резистентност увеличава производството на триглицериди в черния дроб и понижава HDL холестерола. Същият метаболитен профил, който се наблюдава при метаболитен синдром.
Съотношението триглицериди/HDL над 3,0 (в mg/dL) или над 1,4 (в mmol/L) обикновено се смята за показателно за инсулинова резистентност. Макар да е по-малко точно от HOMA-IR, то може да открои хора, които биха имали полза от по-подробни метаболитни изследвания.
Това е още един пример защо цялостните кръвни панели, при които се измерват множество маркери едновременно, дават значително по-ясна представа от изолираните изследвания. Връзката между твоите триглицериди, HDL, глюкоза на гладно, инсулин на гладно и HbA1c разказва метаболитна история, която нито един отделен маркер не може да разкаже.
Последиците от инсулиновата резистентност далеч надхвърлят кръвната захар. Обзорът на StatPearls за инсулиновата резистентност изброява метаболитните последици: хипергликемия, хипертония, дислипидемия, хиперурикемия, повишени възпалителни маркери, ендотелна дисфункция и протромботично състояние. [4]
По-конкретно, инсулиновата резистентност е свързана с или пряко води до:
Диабет тип 2. Основното последствие. 30 до 50% от хората с предиабет развиват диабет тип 2 в рамките на 5 до 10 години. [6]
Сърдечносъдови заболявания. Хиперинсулинемията допринася за ендотелна дисфункция, артериална ригидност и атерогенна дислипидемия (високи триглицериди, нисък HDL, малки плътни LDL). HOMA-IR независимо предсказва сърдечносъдови инциденти. [9]
Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD). Инсулиновата резистентност е основният метаболитен двигател на NAFLD – днес най-честото хронично чернодробно заболяване в Европа. Стойности на HOMA-IR над 2,0 до 2,5 ясно разграничават пациентите с NAFLD от контролните групи. [9]
Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ). Инсулиновата резистентност присъства при приблизително 70% от жените със СПКЯ и е в основата на много от симптомите му, включително хормонален дисбаланс, покачване на теглото и безплодие. [9]
Хиперурикемия и подагра. Повишеният инсулин намалява бъбречното отделяне на пикочна киселина, което пряко свързва инсулиновата резистентност с повишени нива на пикочна киселина.
Хронично възпаление. Инсулиновата резистентност стимулира производството на провъзпалителни цитокини, свързвайки метаболитната дисфункция със системното възпаление, измеримо чрез hs-CRP.
Някои видове рак. Хиперинсулинемията се свързва с повишен риск от рак чрез въздействието си върху оста инсулин-IGF-1, което стимулира клетъчното делене. [6]
Именно широтата на този списък е същността: инсулиновата резистентност не е просто проблем с кръвната захар. Тя е системно метаболитно нарушение, което засяга сърдечно-съдовото, чернодробното, репродуктивното, възпалителното и онкологичното здраве. Измерването само на глюкоза улавя единствено най-видимия симптом и пропуска основната причина.
Инсулиновата резистентност засяга почти всяка система в тялото ти. Трябва да знаеш дали я имаш.Панелът с над 100 биомаркера* на Aniva измерва метаболитни, сърдечно-съдови, възпалителни, хормонални и хранителни маркери заедно, защото тялото ти работи именно така. Не в изолирани числа, а като взаимосвързана система.
Пълното членство е 199 € на година.
Ако искаш да разбереш метаболитното си здраве, а не само дали вече си над прага за заболяване, ето какво вероятно трябва да измерваш допълнително и защо:
1. Глюкоза на гладно. Основата. Показва ти дали тялото ти може да поддържа глюкозна хомеостаза в покой. Необходима, но недостатъчна сама по себе си.
2. Инсулин на гладно. Липсващият елемент в стандартния скрининг. Показва дали панкреасът ти работи извънредно, за да поддържа тази нормална глюкоза. Оптимално: под 5 до 7 µU/mL. Над 15 µU/mL насочва към значителна хиперинсулинемия. [5]
3. HOMA-IR. Изчислява се от горните два. Най-информативният показател на гладно за инсулинова резистентност. Цел: под 1,0 за оптимално метаболитно здраве.
4. HbA1c. Средна глюкоза за 2 до 3 месеца. Полезен в контекст, но трябва да се тълкува заедно със статуса на желязото, хемоглобина и състоянието на червените кръвни клетки. [12]
5. Триглицериди и HDL холестерол. Съотношението TG/HDL дава допълнителен сигнал за инсулинова резистентност от твоя липиден панел. Освен това има самостоятелно значение за сърдечно-съдовия риск.
6. Желязо и феритин. Необходими за точното тълкуване на HbA1c. Недостигът на желязо може фалшиво да повиши HbA1c с до 1,2 процентни пункта. [15] Жените в репродуктивна възраст са особено уязвими към това изкривяване.
7. Витамин B12 и фолат. Дефицитът на някое от двете може да повлияе на обновяването на червените кръвни клетки и да изкриви резултатите за HbA1c. [12]
8. hs-CRP. Хроничното възпаление едновременно е следствие от инсулиновата резистентност и допринася за нея. Дава системен контекст, който глюкозните маркери сами по себе си не могат да осигурят.
9. Пикочна киселина. Повишава се при хиперинсулинемия и е независимо свързана с метаболитния синдром. Ранен сигнал, който често се появява преди отклоненията в глюкозата.
10. Чернодробни ензими (ALT, AST, GGT). NAFLD е чернодробната проява на инсулиновата резистентност и днес е най-честото хронично чернодробно заболяване в Европа. Повишените чернодробни ензими може да са първият клиничен признак.
Това са общо 10 маркера. Стандартният метаболитен панел при личния лекар обикновено измерва само 1 до 2 от тях (глюкоза на гладно и/или HbA1c). Информационната празнина е огромна, не защото допълнителните изследвания са скъпи или екзотични, а защото моделът на скрининг е създаден да открива болест, а не десетилетието на дисфункция преди нея.
Числата са отрезвяващи. Актуализираните оценки за 2024 г. от 11-ото издание на IDF Diabetes Atlas отчитат: [16]
IDF отбелязва, че все още няма общоприета дефиниция за предиабет – поне пет различни определения се поддържат от различни клинични организации. [2] Тази неяснота в дефиницията вероятно води до значително подценяване на реалния мащаб, особено защото повечето оценки за разпространението се основават само на критерии за глюкоза, а не на измерване на инсулин.
Ако данните на Kraft са верни дори като посока – че повечето хора с нормален глюкозен толеранс вече показват нарушена инсулинова динамика – тогава реалната тежест на ранната метаболитна дисфункция е много по-голяма, отколкото предполага която и да е оценка на разпространението, базирана на глюкозата.
Ето защо всичко това има практическо значение: ранната инсулинова резистентност е обратима. [4] Обзорът на StatPearls за инсулиновата резистентност е категоричен: промените в начина на живот, намаляването на калориите, избягването на храни, които предизвикват прекомерна нужда от инсулин, и повишената физическа активност трябва да бъдат основен фокус при лечението на инсулинова резистентност. Силовите тренировки в частност увеличават капацитета за усвояване на глюкоза, като изграждат мускули – най-голямото депо за съхранение на глюкоза в тялото.
Но можеш да обърнеш само нещо, което откриеш. А инсулинова резистентност можеш да откриеш само ако измериш инсулина.
Трагедията на настоящия модел за скрининг е моментът. Когато глюкозата на гладно достигне 126 mg/dL или HbA1c стигне 6,5%, пациентът има диабет тип 2. Бета-клетките на панкреаса са под компенсаторно натоварване от години. Известна степен на дисфункция на бета-клетките може вече да е необратима. Прозорецът за решаване на проблема само с промени в начина на живот се е стеснил значително.
Измерването на инсулин на гладно и изчисляването на HOMA-IR измества прозореца за откриване с десетилетие или повече по-рано – в периода, когато метаболитната дисфункция се повлиява най-добре от намеса и е най-малко вероятно да изисква медикаменти.
Стандартният метаболитен скрининг измерва глюкозата. Глюкозата се променя последна.
Инсулиновата резистентност води до диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, мастен черен дроб, СПКЯ, хронично възпаление и повишен риск от рак. Тя предхожда повишената глюкоза с 10 до 20 години. Може да бъде открита с просто и евтино изследване на инсулин на гладно. А в ранните си етапи е обратима само чрез промени в начина на живот.
Данните на Kraft показаха, че 75% от хората с нормална глюкоза имат необичайни инсулинови модели. HbA1c, най-често използваният показател за проследяване, може да бъде изкривен от дефицит на желязо, анемия, бъбречни заболявания и дузина други състояния. По оценки на IDF над 630 милиона души по света имат нарушен глюкозен толеранс, като разпространението продължава да расте.
Добавянето на инсулин на гладно, HOMA-IR и кофакторите, които влияят на точността на метаболитните маркери, към стандартен кръвен панел превръща системата за откриване на болести в система за превенция. Това е разликата между това да чакаш диабета и да го предотвратиш.
Медицински отказ от отговорност: Това съдържание е само с информационна цел и не представлява медицински съвет. Ако имаш притеснения относно инсулинова резистентност, предиабет или диабет, консултирай се с квалифициран медицински специалист.
Започни да изграждаш най-здравословното десетилетие от живота си.
Присъедини се днес
Повечето хора преценяват здравето си по това как се чувстват, а усещането е размазана картина, която лесно може да се разчете погрешно.
Годишно членство от 199 € на година или 0,55 € на ден.

Aniva поема лабораторията, логистиката и доклада. Ти запазваш връзката с пациента и собствения си бранд.
Двадесет минути и ще знаеш дали пасва на твоята организация.